Въведение

Определението на отворени софтуерни услуги дефинира “отворен” в контекста на (софтуерните) онлайн услуги.

Онлайн услуга, още позната като Софтуер като услуга (SaaS) е услуга предоставена от онлайн софтуерно приложение, което прави възможностите си, достъпни на потребителите през Интернет, чрез интерфейс (възможно е да е HTML възпроизвеждан от уеб браузър, като Firefox; през уеб приложен програмен интерфейс (API) или по друг начин)

При онлайн услугите, за разлика от традиционните софтуерни приложения, потребителите не трябват да “притежават” (да са собственици или лицензианти) софтуера, за да го ползват. Вместо това, те могат да взаимодействат чрез стандартен клиент (като уеб-браузър) и да заплащат, в случаите, в които плащат, за потребяването на услуга, вместо за притежаването (или лицензирането) на самото приложение.

Определение

Отворена софтуерна услуга е тази:

  1. Чиято данни са отворени, по смисъла на Определението за отворено знание, с изключение на данните, които представляват лични данни, които следва да бъдат достъпни само на потребителя (т.е. собственика на акаунта) и
  2. Чийто програмен код е: А. Свободен/Отворен софтуер (който се разпространява при условията на лиценз одобрен от OSI или FSF - вижте бележка 3) Б. Достъпен за потребителите на услугата

Бележки

  1. Определението за отворено знание изисква технологията да е отворена. В този смисъл, примерно, ползването на данните не трябва да е ограничено от технологични средства, като контрол на достъпа и трябва да са достъпни в отворен формат

  2. Определението за отворено знание също така изисква данните да са достъпни по начин, който позволява програмно автоматизиране (т.е. чрез стандартизиран отворен програмен интерфейс или чрез даунлоад от определено стандартно място)

  3. Одобреният от OSI списък е достъпен от http://www.opensource.org/licenses/ а списъкът на FSF е на адрес: http://www.gnu.org/philosophy/license-list.html

  4. За онлайн услуга, използването на лиценз за свободен софтуер или отворен код не е достатъчно, защото потребителите общуват единствено с услугата и не получават софтуера, което прави традиционните лицензи неприложими. От там е и необходимостта за второто изискване програмния код да бъде достъпен от всеки.

  5. APIs: за всички приложни програмни интерфейси, свързани с услугата, ще се предполага, че са отворени (което означава, че логиката им може да бъде копирана). Това естествено следва от факта, че програмния код и данните, които обуславят интерфейса са отворени.

  6. Важно е, че програмния код на услугата, следва да бъде достъпен за потребителите, по начин който не води до големи тежести за доставчиците на отворени софтуерни услуги.